„МОЁ РОЖДЕСТВО”
Игорь Герасимович Терентьев (1892-1937 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
МОЕТО РОЖДЕСТВО
Във възторг от стила ми на писане
критикът ще излезе от църквата
да секвестира моето имущество
А аЗ
пробол с крак
ПАДАЩата земя
ще се обърна В КОРИТОТО като в гроб
ПОТЕН ОТ ЩАСТИЕ
покрит С ПЕРСийски ордени
и със златната РИБКА ще кИхна
ОЧИЛАтият Бог
ще ме уЩипе
и Ще регистриРа
да живее
Ударения
МОЕТО РОЖДЕСТВО
Във възто́рг от стила́ ми на пи́сане,
крити́кът ште изле́зе от цъ́рквата
да секвести́ра мо́ето иму́штество,
а а́з,
пробо́л с кра́к
па́даштата земя́,
ште се объ́рна в кори́тото като в гро́б,
по́тен от шта́стие,
покри́т с перси́йски о́рдени,
и със зла́тната ри́бка ште ки́хна.
Очила́тият Бо́г
ште ме ушти́пе
и ште регистри́ра
да живе́е
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Игорь Терентьев
МОЁ РОЖДЕСТВО
В восторге от моего почерка
критик выйдет из церкви
опечатать мое имущество
А я
ногой пРоткнУ
ПАДУЧУЮ землю
перевернусь в КОРЫТЕ как в могиле
ПОТНЫЙ ОТ СЧАСТЬЯ
весь в ПЕРСИДСКИХ орденах
и золотой ШПРОТЕ Чихну
Бог в ОЧКАХ
уЩипнет меня
и пропиШет
ЖитЬ
1919 г.
---------------
Руският поет, художник и театрален режисьор Игор Терентиев (Игорь Герасимович Терентьев) е роден на 17/29 януари 1892 г. в гр. Павлоград. Учи в юридическия факултет на Харковския университет (до 1912 г.), завършва юридическия факултет на Московския университет (1914 г.). Съосновател е на футуристичната група „41°” (1918 г.). Работи в Музея на художествената култура в Петроград (1923 г.), от 1924 г. е режисьор към Червения театър, а през следващите години гастролира с театрални постановки в Москва, Одеса и Харков, работи в днепропетровската Руска драма, създател е на Украинския младежки театър. Представител на последното поколение футуристи, той е сред изявените творци на руския литературен авангард. Автор е на стихосбирките „Херувимы свистят” (1919 г.) и „Факт” (1919 г.), на пиеси като „Джон Рид” (1927 г.), на теоретичните трудове „17 ерундовых орудий” (1919 г.), „А. Крученых грандиозарь” (1919 г.), „Рекорд нежности: Житие Ильи Зданевича” (1919 г.), „Трактат о сплошном неприличии” (1920 г.) и др. През 1931 г. е арестуван за противодържавни прояви, осъден е на 5 години и изпратен в трудов лагер в Беломорканал. През 1934 г. е освободен предсрочно, но през май 1937 г. отново е арестуван, осъден е по бързата процедура и на 17 юни 1937 г. е разстрелян в Бутирския затвор.